сряда, 28 декември 2016 г.

Т.С.Елиът, "Песните на Ариел" (5)



Отглеждането на елхата

(1954)


Има различни начини да се посрещне Коледа,
някои от които бихме пренебрегнали:
със светска церемониалност, в унило вцепенение, със евтин блясък,
каруцарски (кръчмите отворени до полунощ)
и вдетинено - не обаче както при детето, за което
свещта е истинска звезда, а станиоленият ангел,
разперил лъскави криле навръх елхата
си е просто ангел, а не играчка.
Стои детето пред елхата във почуда:
нека то да постоянствува в духа на чудото
с Празника, сам по себе си събитие, а не претекст:
така че искрящият възторг, омаята
на първата запомнена елха,
така че изненадите и радостта от нови притежания
(със свой загадъчен, вълнуващ мирис всяко),
очакването на приготвената пуйка
и очакваният трепет при нейната поява,
така че благоговението и веселието
да не се изгубят с опита, засипващ ни с годините,
в скуката на навика, умората, досадата,
в усещането за смъртта, в чувството за поражение
или в усърдната набожност на отстъпника,
белязана с тщеславие,
непочтително към Господа
и обидно за децата,
(тук си спомням с благодарност
Санта Лучия и коледарската й песен, и короната от огън):
така че преди последната, осемдесета Коледа
(осемдесета или там, която е последната)
трупалите се година след година спомени
да се слеят във безмерна радост,
която ще бъде също и безмерен страх, както тогава,
когато страх връхлетя върху всяка душа:
защото началото за края ще напомня
и първото пришествие - за второто.
 
 Превод от английски: Бойко Пенчев












Илюстрация на Дейвид Джоунс към първото издание на "Отглежданет она елхата".

Няма коментари:

Публикуване на коментар