сряда, 28 септември 2016 г.

Лъжата на проф. Сабоурин

Проф. Владимир Сабоурин не се довери на последователите си и сам резюмира своите обвинения към мен. В публикацията "Да, проверими лъжи" той заявява, че има разминаване между това, което съм написал в личен мейл до Силвия Чолева, и това, което той смята, че аз твърдя в своя текст "Право на уточнение", публикуван в бр. 25 на "Литературен вестник" от 2016 г. Това било моята лъжа.
За мен няма нищо по-лесно от това да опровергая клеветата на проф. Сабоурин. Просто "Право на уточнение" не визира по никакъв начин Силвия Чолева и това може да се види от всеки средно грамотен българин.
Това е текстът, достъпен и в Интернет:



Право на уточнение
Бойко Пенчев

До авторите на писмото „Похитеният „Литературен вестник“ – или за наглостта“

През годините редактори на „Литературен вестник“ доброволно са го напускали поради следните причини:
1. Мързел
2. Умора
3. Захващане с други занимания, осмислящи живота и осигуряващи прехрана.
4. По малко от всичко изброено.
Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор и като такъв не може да бъде основание за упражняването на морален терор върху ненапусналите.
 
Не очаквам проф. Владимир Сабоурин да обясни по какъв начин този мой текст има някаква връзка със Силвия Чолева. Защото не може. Още в първото изречение е казано, за който може да чете: "През годините редактори (NB: дори не редакториТЕ) на ЛВ  доброволно са го напускали поради..." и т.н. Да обясня на г-н професора, че с употребата на минало неопределено време в българския език се предават вече случили се събития. Към датата на публикацията на текста Силвия Чолева въобще не беше напуснала вестника - как би могло написаното да се отнася до нея?! Последното изречение започва с "Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор..." и това очевидно е продължение на казаното за "напусканията" два реда по-горе. И думите, и изборът на глаголно време подчертават, че става дума за вече станали неща. Текстът ясно говори за миналото и неговото влияние върху настоящето, което не е попречило на проф. Сабоурин да го прочете така, все едно се отнася до хипотетичното бъдещо напускане от страна на Силвия Чолева. Неведоми са пътищата на интуицията, особено когато тя се подхранва от политически целесъобразна злоба.
Всеки може да види, че "Право на уточнение" започва с обръщение: "До авторите на писмото "Похитеният "Литературен вестник" - или за наглостта". Става дума за Едвин Сугарев, Ирма Димитрова, Ани Илков, Румен Леонидов и Владимир Левчев. Текстът говори на тях, но и за тях, доброволно напусналите (без Едвин Сугарев) ЛВ и за състоятелността на  моралните им претенции. Изразил съм открито своята позиция в конфликта. Тя може да бъде оспорвана, критикувана, заклеймявана - това не ме притеснява. Да ми се приписва обаче някакво внушение по адрес на Силвия Чолева в "Право на уточнение" - това намирам за морално непочтено и интелектуално бездарно.
Познавам Владимир Сабоурин достатъчно дълго и знам, че той не е толкова тъп, че да не може да прочете адекватно един прост, "прав" текст. Не мога да допусна, че той не забелязва белите конци, с които съшива инсинуациите си. Въпреки това го прави. Така и не разбирам защо. Да лъжеш в името на каузата може да е добродетел от гледна точка на болшевишкия революционен морал. Да лъжеш обаче себе си е грях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар