събота, 18 юни 2016 г.

Един човек застрелял, ритуално и условно, всичките си приятели. Нищо особено не се случило, освен това, че човекът сега трябвало да си говори с лешоядите, дошли за труповете.

14 коментара:

  1. БАСНЯ ЗА ПИРЯТЕЛСТВОТО. ПЪРВОТО ЧЛЕНОРАЗДЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ ОТ СТРАНА НА КОРПОРАЦИЯ КАТЕДРА ЛВ
    „Един човек застрелял, ритуално и условно, всичките си приятели. Нищо особено не се случило, освен това, че човекът сега трябвало да си говори с лешоядите, дошли за труповете.”
    Попаднах на този прелюбопитен текст, защото съм абониран за блога на автора му.
    Гугъл може да осветли авторството, което аз няма да си позволя да направя, защото имаме пред себе си басня без имена, която може да мине за колективно творчество.
    Навремето авторът на баснята не говореше само с притчи и без имена.
    Е, друго време беше, за което нито той, нито никой друг от ЛВ искат да си спомнят.
    Разбирам ги. Настоящите им административно-бюрократични постове не биха толерирали говоренето без притчи и с имена, говоренето на 90-те.
    Харесвам тези басни, когато се натъквам на тях в литературното творчество на автора.
    Но дебатът около ЛВ не е стихосбирка.
    Нека все пак да обърнем полагащото се внимание на тази басня, доколкото тя е ПЪРВОТО ЧЛЕНОРАЗДЕЛНО ИЗКАЗВАНЕ на член на КК ЛВ.
    Баснята е басня за приятелството. Затова основният въпрос е: Кои са „всичките приятели” на „един човек”?
    Редакторите на КК ЛВ?
    Едва ли. В тази сфера няма приятелства, както авторът на текста прекрасно знае. Особено откакто „Литературен вестник” изцяло се превърна в академична Корпорация Катедра ЛВ.
    Авторът на баснята също прекрасно знае, че сегашните „приятелства” в КК ЛВ се базират изцяло на административно-академични съображения под формата на определен брой гласове, осигурявани от структуроопределящата Катедра в КК ЛВ.
    Защо тогава авторът на баснята говори за „приятели”, при това „всички”?
    Нямам отговор на този въпрос и ще се въздържа от допускания, защото авторът на баснята е мой приятел извън Корпорацията.
    В рамките на Корпорацията да се разказват басни, чиято основна тема е приятелството, е израз или на дълбока човешка наивност, или на административно-бюрократична перфидност.
    Странно. Не свързвам нито един от двата случая с интелектуално-етическия профил на автора на баснята.
    Или просто авторът на баснята с „всичките приятели“ визира себе си?
    Да, той е единственият ми приятел там. Но за мен това приятелство е възможно вече само извън Корпорацията Катедра ЛВ.
    Негово свободно решение е да остане в Корпорацията.
    И да не ми е вече приятел.
    Е, чак да е „всички“ мои приятели е прекалено силно допускане.
    Пък съм и женен човек, за когото все пак на първо място е семейството.
    И съм дълбоко убеден, че авторът на баснята не спада към онези здрави сили в Корпорацията, които очевидно смятат, че най-правилно би било проблемът ВС да се разреши през съпругата му.

    ОтговорИзтриване
  2. ПИРЯТЕЛСТВО е чудесна фройдистка грешка.

    ОтговорИзтриване
  3. Какъв дебат около ЛВ?
    "Басня - короткий нравоучительный рассказ в стихах или прозе с четко сформулированной моралью, сатирический по направленности и имеющий иносказательный смысл".
    Г-н Сабоурин, не мога да ви попреча да се идентифицирате с героите в баснята, но защо държите да "поправяте" историята ми? Нямам ли право да създавам литературни текстове като автономен творец, също като Вас?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мдам, г-н Пенчев, благодаря за поименното обръщение, имаме определен напредък. В дебата около ЛВ. И той се дължи изцяло на Вас.

      Отговор: Дебатът около ЛВ не е стихосбирка. Не е и слизане в египет. Ще разгърна скоро това второ твърдение.

      Благодаря.

      Изтриване
    2. БАСНЯ ЗА МЪРТВИТЕ. СХОЛИЯ 2 КЪМ БАСНЯТА НА БОЙКО ПЕНЧЕВ
      Макар да направих всичко по силите си да поговоря с редакторите на Корпорация Катедра ЛВ (КК ЛВ) дълбоко в себе си подозирах, че за тях е от жизненоважно значение да мълчат.
      За щастие не се оказах прав.
      След близо едномесечно мълчание КК ЛВ проговори в лицето на Бойко Пенчев.
      Благодаря на Б. Пенчев, че за разлика от останалите членове на КК ЛВ реши да използва автономно способността си за съждение и свободна реч.
      Другите упорито и предпазливо не го правят.
      В поименния си отговор на коментара ми в персоналния му блог „Хляб по водата” Б. Пенчев на първо място радикално се усъмнява, че изобщо може да се говори за дебат около ЛВ.
      Приема се.
      Нека го наречем „разговор” между член на редколегията на КК ЛВ със случайно минаващ минувач през блога на Б. Пенчев.
      Второто ключово твърдение на Б. Пенчев е, че той „създава литературни текстове като автономен творец”.
      Приема се.
      Познавам този автономен творец от „Стихосбирка” и „Слизане в Египет”. За последната дори съм писал рецензия.
      Като за автономно литературно произведение и силна политическа позиция.
      Нека тогава да поразсъждаваме за баснята на Б. Пенчев като литературен текст, създаден от автономен творец (на художествени текстове).
      Нека да припомним на любезните читатели художественото произведение:
      „Един човек застрелял, ритуално и условно, всичките си приятели. Нищо особено не се случило, освен това, че човекът сега трябвало да си говори с лешоядите, дошли за труповете.”
      И тъй, без да се идентифицираме с героя на баснята, както разумно препоръчва Б. Пенчев, констатираме, че всички приятели са застреляни.
      И че героят на баснята – без отново да се идентифицираме с него – трябва по необходимост да си говори с лешоядите, дошли за труповете.
      Дотук добре. Но Кой е авторът на баснята, който на свой ред говори?
      Спада ли той към „всичките си приятели” на героя на баснята (без да се идентифицираме с него и без да идентифицираме автора на баснята с Б. Пенчев)?
      Ако отговорът случайно е „да” (а при художествени произведения ветрилото от допускания трябва да се държи отворено), той мъртъв ли е? Спада ли към труповете, за които са дошли лешоядите?
      Ако е мъртъв, Кой говори? И откъде?
      За мен е чест да задавам тези простовати въпроси на Бойко Пенчев, когото уважавам като литературовед и автор на поетическите книги „Стихосбирка” и „Слизане в Египет”.
      Ще се радвам да продължим заедно екзегезата на баснята му.
      Е, ще се радвам да поговорим и за някои извънлитературни теми, на които той държеше през 90-те. Без никаква идентификация на лица, места и събития, разбира се.
      Например (напълно извън екзегезата на художественото произведение и без никаква идентификация на лица, места и събития):
      Има ли някаква зависимост между определени административно-бюрократични постове, заемани от редакторите на ЛВ, и тяхната позиция спрямо критиките, отправени към ЛВ в публичното пространство?
      Но нека завършим все пак литературно-художествено:
      (Мдам, litclub.bg не се отваря, явно не си е патил сметките)
      Исках да цитирам стихотворението за гробището.

      Изтриване
  4. Г-н Сабоурин,
    Единственото, което ще си позволя да уточня във връзка с повдигнатите от Вас въпроси, е че "дебат около ЛВ" няма. Задължително условие за съществуването на дебат е наличието на някакво минимално морално и интелектуално достойнство, което участниците в дебата си признават един на друг. Учудвам се, че трябва да припомням на един професор във Великотърновския университет неща, които днес знаят дори школниците. С Вашите първи публикации по темата ЛВ отпреди няколко седмици Вие отказахте наличието на морално и интелектуално достойнство в своите опоненти и се самоизключихте от всеки възможен дебат за ЛВ. Колкото и да наричате публикациите си в Интернет "дебат", с това те дебат няма да станат. Иначе намирам публикациите Ви за много полезни, тъй като дават на младите хора чудесен пример за сталинистка реторика в реално време - нещо, което иначе трябва да се изучава по архивни материали. Надявам се, ще се съгласите с мен, че освен престъпленията на комунизма трябва да се изучава и реториката, направила тези престъпления приемливи. В това отношение намирам за прекрасен образователен ресурс Вашите тези за необходимостта от Народен съд за редакторите на Литературен вестник и "експроприация на експроприираното", както, разбира се, и концепцията Ви, че буржоата или редакторът в ЛВ е по презумпция виновен и сам трябва да доказва своята невинност. Или ще отречете, че в текстовете си от последните няколко месеца оправдавате революционното насилие на "потиснатите" в името на "историческата справедливост"?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мдам, г-н Пенчев, Вие възразихте ли на Автора на анонимното писмо, получено от съпругата ми (че така не може)?

      Взъразихте ли, че подобни практики са недопустими?

      Рдавам се все пак, че започнахте да говорите с небасни.

      Това може да е началото на смислен разговор.

      Благодаря.

      Изтриване
    2. Хм (І), отговаря ли на професионалната етика на преподавател в СУ, член на Катедрата, в която двама Ваши колеги (Ани Илков и Сирма Данова) са получили анонимни писма, и Декан на Факултета, да не отговори публично, че подобни практики са недопустими?

      Хм (ІІ), намирам защитата на честта на съпругата ми за напълно буржоазна практика.

      Изтриване
  5. Осъждам изпращането на анонимни писма до когото и да било. В същото време отказвам да обсъждам фалшиви силогизми от типа:
    1. Владимир Сабоурин напада редакторите на ЛВ.
    2. Съпругата на Владимир Сабоурин получава анонимно писмо с обидно съдържание.
    3. Следователно автор на анонимното писмо е Йордан Ефтимов.
    Произволните твърдения, пропагандирани като истина от последна инстанция, са поредният пример, обясняващ защо няма "дебат около ЛВ".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мдам, призовавам Ви в качеството Ви на член на Катедра "Българска литература" и Декан на Факултета да направите това публично в избрана от Вас медия.

      Благодаря.

      Изтриване
  6. Не разбрах какво е това "това", което трябва да направя, и то публично. Мисля, че доста се отдалечихме от невинната басня, в която не знам защо се разпознахте, г-н Сабоурин. Впрочем в своето тълкувание на баснята вие питате как, ако авторът е един от труповете, той говори. "Ако е мъртъв, Кой говори?". Опасявам се, че смесвате автор и литературен персонаж, нещо, което се учи май в 5-и клас, но в страстта на герилата подобни увличания са разбираеми. Ще си позволя обаче да задам подобен въпрос към собствения Ви текст "Сбогом, ЛВ", публикуван в блога Ви. Там вие се прощавате с неколцина редактори от ЛВ (между които съм и аз), като на изпроводяк ги гръмвате в гениталиите, като героя на Самюел Джаксън Робърт де Ниро в "Джаки Браун". Та, ако във вашия свят тези хора са вече мъртви, защо след това чакате отговор от тях? Защо обвинявате мъртвите за мълчанието им? Какъв е статутът на мъртвия в един "дебат за ЛВ"? Не бързайте да ми отговаряте, г-н Сабоурин. Можете да поразсъждавате отново върху баснята, но в никакъв случай не ви призовавам императивно към това. Мъртвите не призовават. Но и не могат да бъдат призовавани.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хм (ІІІ), г-н Пенчев, "това" е много просто:

      В качеството Ви на Декан на Факултета, в който се намира Катедра "Българска литература", сте служебно задължен да вземете отношение по анонимните писма, които са получени от членове на Катедрата.

      Хм (ІV), времето на басните свърши, на ред е времето на изпълнението на служебните Ви задължения като Декан.

      Побързайте да ми отговорите, г-н Пенчев.

      Но не тук, а в качеството Ви на Декан на Факултета.

      Изпълнете служебните си задължения.

      Благодаря Ви предварително.

      Изтриване
  7. Вземането на отношение по историите, които разказвате в блога си, проф. Сабоурин, не влиза в служебните ми задължения.

    ОтговорИзтриване
  8. Хм (V), доц. Пенчев, ще поемем път извън блога ми.

    Благодаря за бързия Ви отговор.

    ОтговорИзтриване